ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
„Часът на истината наближава“ – най-новата стихосбирка на Недялко Йорданов, е един от бисерите на книжния пазар. Изящният том с логото на издателство „Милениум“ събира 75 лирични шедьовъра на поета, публикувани във фейсбук и предизвикали огромен интерес сред аудиторията в социалната мрежа.
Новата стихосбирка на Йорданов е не само хронология на разтърсващата 2020 г., минала под знака на пандемия, паника, протести, масова истерия... Тя е и откровен разговор с публиката как да съхраним човешкото в себе си, как да оцелеем и пребъдем под мотото, че любовта побеждава всичко.
Повече за строфите, вълненията и посланията на поета прочетете в интервюто, което той даде ексклузивно за медията ни.
- Наближава ли часът на истината? Да се страхуваме ли от този момент? Какво ще научим за себе си, г-н Йорданов?
- Заглавието на последната ми книга е символично. Всеки би могъл да го тълкува, както реши. В случая то е повече лично и извън проблемите на обществото, отколкото актуално политическо. За всеки от нас наближава в крайна сметка часът на истината, когато ще разберем откъде идваме в живота и къде отиваме след смъртта. А иначе конкретното стихотворение наистина е едно предупреждение към тези, които мислят, че са недосегаеми.
- Време за поезия ли е сега?
- Разбира се... Оказва се, че точно днес хората имат особена нужда от нещо, което да отговори на въпросите и тежненията им. Нещо дълбоко интимно. И това е любовта при младите. И тревогата при старите.
- В „Часът на истината“ си припомняте две стихотворения, писани преди повече от 50 години. Какво ви подтикна да се върнете към тях?
- Това са стихотворения, посветени на любовта. „Нова стара песничка“ и „Любовта е стара колкото човека“. Това е вечната тема на поезията, за която няма години, няма отдавна давност. Първата имаше мелодия, която възстанових и надявам се да я изпея на първия си следващ концерт.
- Сполетялото ни зло – коронавирусът, е една от темите в стихосбирката. Сближи ли ни всъщност, „свалихме“ ли маските, както казвате в една от творбите си?
- Наистина всеобщата опасност, надвиснала над човечеството, сближи някак обитателите на нашата планета. Остана назад заплахата от ядрен взрив. Както виждате, престанаха и войните. Както се казва: „Всяко зло за добро“.
- Ще се излекува ли светът и ще свалим ли „Короната на вируса“ (по едноименното ви стихотворение)?
- Няма начин да се оставим да ни победи този кой знае защо снабден с корона Вирус. От Адам досега какво ли не е преживявал Човекът.
- В стихотворението „Балонът се надува“ казвате, че понякога се сблъсквате с „убийствена дилема… Как да открия нова тема?“. По какъв начин се справяте с подобни ситуации?
- Шегувам се, разбира се... Това е нормална самоирония. Новата тема сама си идва, без да я търсиш специално.
- Преди дни написахте „Колко ненавист… Дива омраза… Бълва отвред…“ – възможно ли е някога да се обединим в името на нещо?
- Това е абсурдното в нашата българска действителност. Ставаме все по-малко, а все по-зли и себични. Всичко това може да се изроди не само в хвърляне на яйца и домати, а и до физическа саморазправа. Пълна измама е класацията ни на 112-о място за свобода на медиите. Ние сме на първо място по безнаказана слободия. И имаме най-кротката полиция в света.
Не искам да бъда песимист... Уверен съм все пак, че часът на истината наближава. А тя е – национално помирение в името на нашата малка единствена България.
